Как да не изгубим детето си във виртуалния свят?
Да си родител в дигиталната епоха не е същото като преди появата на интернет. Но не е и толкова трудно, колкото сме склонни да си въобразяваме. Не, не е нужно да се ходи на вечерни курсове по информационни технологии, нито да се изучават съставните елементи на смартфона. Просто трябва да сме готови да въведем в обичайното си родителство един допълнителен елемент – интернет.
Човек става родител още от момента, когато разбере, че му предстои да има дете. Чудото на сътворяването на нов живот ни променя дълбоко. Това предизвиква смесени чувства – щастие, радост, удовлетворение, но и объркване, страх, съмнение дали сме готови да поемем тази изглеждаща страшна отговорност.
Първите няколко години минават като насън, донякъде и наистина е така поради хроничното недоспиване. Те обаче могат да задълбочат и безпокойството ни: а когато проходи, проговори, вземе в ръце таблета, как ще се справя? Не се страхувайте, а просто се подгответе вътрешно да приемете бързо настъпващите промени.
Кога да пусна детето в интернет?
Този въпрос си задават с тревога милиони родители по света. И повечето от тях всъщност доста бързо разбират, че нещата не зависят от тях. Още не проходило, детето сякаш има електронни сензори, които засичат безпогрешно сред купищата играчки и разхвърляни дрехи къде точно се намира компютърът, лаптопът, таблетът или телефонът на родителя.
Когато веднъж е успяло да се добере до него, Вашето желание да го държите колкото може по-дълго настрана от този опасен, вреден и страшен виртуален свят вече губи всякакъв смисъл. Отнемането, забраната и криенето не само подсилват желанието, но и подават един опасен сигнал към детето: те не искат да го пипам, значи трябва да се крия, когато се добера до НЕГО.
Защо детето иска толкова таблета?
Няма нищо свръхестествено в този стремеж на детето да има достъп до компютърно устройство. То вече е виждало многократно – и вкъщи, и навън по време на разходки, и по телевизията, че всички ГО имат и постоянно правят нещо с НЕГО. И естествената му реакция е „Искам и аз“. Това е вроденото любопитство да се изследва всяко нещо от околния свят, което всъщност е довело да оцеляването и развитието на човека.
Но при таблета и телефона има и още нещо. Вероятно повечето от Вас са виждали видеоклипа в YouTube, в който дете в памперс седи на пода пред илюстровано списание и се опитва с два пръста да увеличи снимка, но не му се получава и то се ядосва. След първият досег до вълшебството на компютъра Вие сте изгубили битката. Защото ТОЙ РЕАГИРА.
И най-слабото докосване до екрана на смартфона и таблета предизвиква реакция. Това създава чувство за контрол и всемогъщество. А кой би се отказал да е толкова могъщ, че с едно докосване с пръст да може да изстреля нещо срещу мишена и да я разруши? До пречупи стогодишно дърво или да се разруши цяла къща с леко побутване на екрана?
Това е магията. Но това е и моментът, от който родителят има една нова задача – да покаже на детето разликата между виртуалното могъщество и ограниченията на физическия свят. Как да стане ли?
Ранно обучение в дигитална среда
Вземете идея от някоя от компютърните игри, на които играе детето. Изберете разпознаваем предмет в нея и използвайте същия или подобен в действителност и направете игра с детето, която да включва различни движения и действия с предмета. Така, въпреки че още не може да говори, то ще започне да прави разлика между виртуалния и реалния предмет.
До към 7-8 годишна възраст основното занимание на децата в интернет са игрите и видеоклиповете. Отделяйте по малко време, когато имате възможност, и опитвайте да извършите заедно с детето подобни на онлайн действията, но с реални предмети. Детето е попаднало на онлайн игра с музикални инструменти – прекрасно!
Купете от магазин за играчки евтино подобие на някой от реалните инструменти и заедно се опитайте да възпроизведете звуците или мелодия от компютърната игра. Така детето ще усети физически разликата между виртуалния и реалния клавиш на пиано например. Да, виртуалният ще е по-желаният, защото по-лесно се манипулира, но не се отказвайте да го предизвиквате да опитва същото и с реалната играчка. По този начин детето ще научи и още един важен урок, който ще му е много полезен в бъдеще – в реалния свят доста неща са по-трудни и изискват повече усилия отколкото във виртуалния.
Ранни умения за онлайн общуване
Вече все по-рано настъпва моментът, в който детето започва да общува с други в интернет. В началото това става през игрите. Във виртуални детски светове като „Клуб Пингвин“ или „Животно.ком“ детето се превъплъщава в свой компютърен аватар (съответното собствено животно). Той се движи, играе и извършва различни действия сред тълпа от други компютърни „приятели“.
Всяко действие предизвиква реакция на другите около него, което е интригуващо и завладяващо. В един момент детето вече може да чете и да пише. Игрите стават по-сложни и играчите могат да общуват помежду си с чат и да изразяват емоции чрез емотикони. На този етап е много важно да приучим детето да разбира, че зад компютърния персонаж има истински жив човек.
Поинтересувайте се кое дете на Ваши познати, което и Вашето дете познава, играе на същата игра. Заедно с детето потърсете приятеля му във виртуалния свят. Нека детето да го поздрави: „здрасти“ или „здравей“, или просто „здр“ и да предложи да направят нещо заедно: „Искаш ли да….“.
След известно време всейте малко съмнение у детето – а дали това наистина е неговият реален приятел? Защото в интернет хората могат да се представят за такива, каквито не са или за други. Помислете заедно как бихте могли да се уверите, че отсреща е именно неговият приятел. Подскажете, че може да попита приятеля си нещо, което само истинският му приятел би могъл да знае, например: „Вчера на площадката ти какво такова вкусно нещо яде?“.
Това е изключително важен урок за бъдещето, когато детето ще навлезе в многолюдния свят на социалните мрежи и все по-активно ще общува с най-различни хора в него. И то се нарича „Задаване на контролен въпрос“
Прекомерната употреба
Едни от най-честите въпроси, които родителят днес си задава, е: „Не седи ли прекалено дълго на компютъра? Колко време е много? Как да го отвлека от интернет и да го накарам да се заеме с нещо друго?“. По принцип за прекалена употреба говорим, когато ползването на компютъра и на интернет нарушава нормалния режим на детето, започва да му пречи да изпълнява другите си задължения – уроци, домашни, курсове, тренировки…
Това, че докато е вкъщи, пред него или около него има винаги включен компютър, лаптоп, таблет, телефон все още не означава прекалена употреба.
Детето може да си пише домашните, но да поглежда с едно око дали някой не му е писал нещо във фейсбук, по скайп или вайбър. Всъщност това, което трябва да ни безпокои, е дългата физическа неактивност, която може да доведе до наднормено тегло, гръбначни изкривявания, проблеми с очите.
Как да се преборим? Забраните, заплахите и заповедите от рода на: „Ставай веднага от този компютър или ще ти спра интернета!“, „Ти да ослепееш ли искаш?“ не работят.
Те само подсилват желанието да се прекара всяко свободно време в интернет и нещо по-лошо – приучават детето да не се старае само да се контролира, а да очаква, че винаги ще има някой, който да му наложи със сила да се откъсне от вълшебния онлайн свят. Вместо това родителят може още от самото начало на ползване на компютърно устройство постепенно да учи детето да редува виртуалните с физическите занимания.
Не с насилствено откъсване, а с предизвикване на интерес към друго занимание. Имате малко момиче, на което му е много интересно мама какво прави в кухнята – прекрасно!
Повикайте го да стане от лаптопа: „Искаш ли да ми помогнеш да сготвим нещо интересно?“. Това Ви дава още една много полезна възможност – потърсете заедно в интернет игри за ресторанти, видеоклипове за готвене на определени ястия и се опитайте да възпроизведете някое от тях. И ето – детето вече е разбрало колко нови, интересни и полезни неща може да намери в интернет извън игрите и видеоклиповете. А за момче? Едва ли има на този свят момче, което ще откаже да поиграе с топка с татко или с мама, било то навън или пък вкъщи.
Страшният свят на онлайн порнографията
Всички знаем колко е лесно да попаднеш в интернет на порнография, без да си я търсил. Това предизвиква и естествен страх у родителя, че и детето му може да я намери лесно. И този страх, за съжаление, е оправдан. До 14-годишна възраст повечето момчета и почти половината от момичетата вече са виждали онлайн порнография. Как да ги предпазим от вредните въздействия? Двата основни начина са: чрез технология и чрез разговор.
Технологията: Има стотици различни програми за родителски контрол – и платени, и безплатни. Съществува и европейска платформа, която позволява да се избере подходяща за възрастта и възможностите на семейството програма – https://www.sipbench.eu/ .
Там са подбрани програми, на които специалисти са направили оценка за ефективност и за подходяща за ползване възраст. Но дори и без специална програма, всяка операционна система, която ползва Вашият компютър, лаптоп, таблет или смартфон има настройки за блокиране на неподходящо за деца съдържание.
В края на тази книжка можете да видите как да настроите най-популярната операционна система Уиндоус така, че блокирането да не допуска порнографско съдържание.
ВАЖНО! Инсталирането на програма за родителски контрол или създаването на контролиран профил на детето трябва да става с негово знание. Трябва да му се обясни, че това е за негова защита, но като порасне още малко и са научи как да се предпазва само, вече няма да има нужда от такава програма.
Разговорът: Това е най-важният и най-сигурен начин за предпазване. Всъщност, ако вече сте минали някои от описаните по-горе първи стъпки, чрез които детето да осъзнае, че виртуалният и реалният свят се различават, Вие вече сте минали Урок №1. За съжаление, Урок №2 е по-сложен и труден.
Ако се придържаме към старите традиции да говорим с детето за секса, когато то вече е навлязло в пубертета, може да сме прекалено закъснели. Още от предучилищна възраст трябва да сме минали този тежък разговор по подходящ за възрастта на детето начин.
Можем да използваме нещата, за които вече сме говорили: във виртуалния свят можеш да разрушиш къща или да пречупиш дърво само с едно мръдване на пръста; в реалния не се получава, нали; много от нещата, които виждаш в интернет всъщност не стават така в реалния свят и това включва и действия и отношения между хора.
Те са изкуствено създадени и нямат нищо общо с истинските отношения между хората, между момчетата и момичетата и между мъжа и жената.